Едно пътуване до манастир Студеница, Сърбия
Едно пътуване до манастир Студеница, Сърбия
07.08.2011 г.
Публикувано в Почти Полезно
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Тањица Перовић
Студеница – “майка на всички църкви и храмове сръбски”. Толкова много съм слушал за нея и създателите й - династията от светци на Неманичите, че скорошното ми посещение бих определил по-скоро като закъсняло. Ще се оправдая с трудностите при намирането на спътници за такова пътуване – едно е да кажеш „Хайде в Лондон, Рим, Париж, Виена”, съвсем друго – Рашка, центъра на средновековна Сърбия. Днес областта се нарича Санджак, но не мога да кажа, че интересът към нея от страна на българските туристи е особено голям. Както и към западните ни съседи като цяло, изключвайки близките „плескавица дестинации” Ниш и Пирот заедно със столицата. Все пак изкочиха и мераклии, публикували вече снимки във Фейсбук от посещения в Западна Европа, и поехме по античния военен път „Виа Диагоналис”, свързващ Константинопол с Белград, или днешните E75 и Е80.
 
Първите 160 км. до Ниш бяха помрачени от полицейска проверка и безплодните опити да ми съставят акт за неработещ ляв фар. В Сърбия всички шофират с включени светлини, дори и при ясно време, в България пък някои и през нощта не ги включват. Кратък словесен дуел „Как така не ради?!” и последвал отговор „Лепо не ради, 5000 динара!”, след който продължихме без глоба, но с предупреждение да сменя крушка при първа възможност. Такава се яви едва в Ниш – няколко гаражни сервиза по пътя, но ни една бензоностанция.

От там за следващите 70 километра се качваме на магистралата – удоволствието на бързото придвижване ни струваше 190 динара. Отклонихме се на Чичевац и продължихме през Крушевац към Кралево. Уж кратък преход, пък ни отне доста време – по протежения на пътя селцата следват едно след друго, а с тях – и ограниченията на скоростта. Едва привечер, след кратко търсене, се настанихме в малко хотелче (Đerdan) на три километра от центъра на Кралево и само на километър от Жича - манастирът, в който били короновани сръбските крале.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Peter Kurdulija

Станах в пет сутринта– пред спътниците си се оправдах, че час по-рано са ме събудили камбаните на близката манастирска църква „Свето Успение”. Истината е, че на път съм доста нетърпелив, но най-важното е, че боят ми се размина. Принуден бях обаче да изчакам до седем – беше неделя и собствениците, отдавна загубили младежкия си ентусиазъм, определено не бързаха да започнат деня.

След бърза закуска поемаме на юг в посока Студеница. Пътят върви в тясна долина между планините Голия и Капаоник и срещу течението на река Ибър, предлагащ живописна гледка, но и доста завои. Близо 60-те километра до манастира, след кратка спирка при крепостта Маглич, ни отнемат около час.
от: www.andrey-andreev.com/
|
фотограф:  Андрей Андреев

Пристигаме на красиво и наистина спокойно място, което според Св. Сава било любимото за лов на баща му Стефан Неманя. Тук, на платото над река Студеница, освободителят на сърбите от византийска власт полага основите на едноименната обител в края на XII век. Интересно е, че той е и родоначалник на нова сръбска династия, управлявала страната в продължение на малко над двеста години, (между 1167-1168 год., когато Стефан I се окичва с титлата „велик жупан” и смъртта на Стефан V Урош в 1371) бележещи най-бляскавия период от нейното Средновековие. На пръв поглед може би няма особена връзка между тези два факта, но именно кралете и царете от фамилията на Неманичите ще свържат живота си с историята на манастира. За това обаче малко по-късно, а сега да се върна към Студеница в днешния й вид.

КАКВО ДА ВИДИТЕ
Комплексът е заобиколен околовръст от крепостна стена с отбранителна кула откъм западния й вход. В очертанията й някога имало четиринадесет църкви, от които до нас са достигнали едва три. Главната църква (католиконът) е посветена на Успение Богородично. Представлява еднокорабна постройка с притвор, увенчана с купол и облицована с бял местен мрамор. Това е най-голямата, най-старата и важна сграда, превърнала се в синоним на Студеница. Построена е между 1183 и 1196 година в уникално съчетание между византийски катедрален храм и романски детайли в екстериора, дали началото на т.нар. „Рашка школа” в архитектурата. Притворът е добавен по-късно - при управлението на крал Стефан Радослав в 30-те години на XIII век и носи неговото име. Страничните му стени обграждат църквата, така че външната ширина на главната църква се явява вътрешна ширина на притвора.
от: markostamatovic.com
|
фотограф:  Marko Stamatovic


Най-хубавото е, че при последните реставрационни работи са премахнати всички елементи, непринадлежащи към оригиналната църква и днес може да я видите във вида й от времето на Стефан Неманя, оттеглил се тук през в пролетта на 1196 год., след като доброволно се отказва от престола. Първият Неманич, приел монашеското име Симеон, починал в манастира „Хилендар” в Света гора. По-късно, в 1207 год., мощите му са пренесени в Студеница от неговия най-малък син Сава, за да помири двамата си братя – великият жупан Стефан Първовенчани и владетеля на Зета Вукан. Така манастирът се превръща в център на култа към управляващата династия, чиито членове (с много малки изключения) били канонизирани от сръбската Църква за светци.

От времето на крал Милутин (1281 – 1321 год.) е запазена малка църква, посветена на Св. Св. Йоаким и Ана (родителите на Дева Мария), но е известен като „Кралева църква”. Изградена между 1313-1314 год., със скромното си изпълнение и размери тя по никакъв начин не може да се мери с католикона. Това показва, че Милутин по никакъв начин не е искал да засенчи главната църква, а по-скоро да се покаже като идеалния монарх, следващ примера на Стефан Неманя.

Най-малката и обикновена църква в комплекса е еднокорабната „Св. Николай”, построена от дялан камък в края на XII век. Запазени са и основите на още една, посветена на св. Йоан Кръстител.

В чертите на комплекса ще видите и манастирската съкровищница, успяла да съхрани най-вече предмети, свързани с богослужението. По-голямата част от наследството на манастира, дарено му от представителите на Неманичите е безвъзратно загубено в следствие на дългите и често смутни години, преживени под чуждата османска власт. Все пак е останал един златен пръстен – този на първия сръбски крал Стефан Първовенчани.

В главната църква ще откриете и светите мощи на Неманичите - владетелите, превърнали Студеница в политически, културен и духовен център на средновековна Сърбия. От дясната страна след влизането в храма е гробницата на Стефан Неманя (Св. Симеон), а в предната му част са тези на Стефан Първовенчани (Св. Симон) и майка му Ана (Св. Анастасия).

Creative Commons License
Едно пътуване до манастир Студеница, Сърбия by Виктор Великов is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.

КОМЕНТАРИ
Студеница
от: Нешка Костова
07.08.2011 г.
Статията е много интересна.
манастир Студеница
от: Виктор Великов
07.08.2011 г.
Снимки, снимки трябват :)
Студеница
от: Нешка Костова
09.08.2011 г.
Е, липсата е компенсирана с увлекателност на разказа
и пак за Студеница
от: Виктор Великов
09.08.2011 г.
Благодаря, но имам силна нужда от още по-силна критика :)