Будва - част I-ва - историята
Будва - част I-ва - историята
22.06.2011 г.
Публикувано в Почти Полезно
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Boglárka Kardkovács
Първото ми пътуване до Будва с чиста съвест мога да нарека странно. Не че това „странно” дава някаква яснота, пък и, предполагам само, за разните му хора това може да означава какво ли не.
 
За мен просто бе различно. Първо – отидох с организирана група. Като турист. Не, че не ми се е случвало, странстванията ми през последните няколко години протичат основно именно в този формат. Но да не съм водач и още повече - да не съм се подготвил…е, това вече бе странно. Просто се качих на автобуса и потеглих. Без да съм прочел програмата, без да знам къде отивам. Че и за колко дни дори.

Може би и вие сте попадали някога в подобна ситуация – разхождате се някъде, виждате красиви места, а подробности не знаете. А ви е интересно. И любопитно. И за всичко питате екскурзовода. Дори и за елементарните неща, с което ставате от един момент нататък досадни.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Miroslav J.

Хем искате да знаете, хем не сте прочели нищо предварително. Е, в такава ситуация попаднах и аз. Добре, че екскурзоводът ми беше колега, та нямаше как да се скрие много-много от мен. Но, ако планирате да отидете някъде и водачът на групата не ви е много близък (или още по-лошо – няма кого да питате на място) – погледнете предварително къде отивате, може и да се окаже полезно.

За Будва ще започна с разказ за миналото – нали казват, че всичко започвало и завършвало с историята. Или беше нещо от рода, че всичко е история... Не е толкова важно, възможно е да си ги измислям и двете. Но вярвам, че тя е „виновник” за настоящето – нали не мислите, че без романтиката на старите времена и увлекателния, разкрасен с легенди и понякога измислен разказ на екскурзовода, толкова туристи биха посетили малкото градче?
от: flick.com
|
фотограф:  Alex Furmansky

И понеже градът е стар, ама наистина стар, всичко започва с легенда. В онез далечни времена, преди още гърците да взаимстват финикийската азбука, се разказва за отвлечена от преобразения като бик Зевс девойка на име Европа, която брат й Кадмус тръгнал да спасява. Дългото му и безуспешно търсене обаче трябвало да приключи в Делфи. Оттам, посъветван от великия оракул, Кадмус поел към нова задача – трябвало да следва крава и там, където тя легне да си почине, да основе град. Така била създадена, не бързайте, не Будва, а Тива – прочут град в Беотия (или от гр. – „Земята на кравите”). Тук ще посъкратя малко историята и няма да навлизам в подробности как героят убил дракон, свещен за бог Арес, и трябвало да служи в продължение на осем години на същия бог, за да изкупи греха си – в крайна сметка получил Хармония, дъщеря на Афродита и Хефест, с която поставили началото на нова династия. На старини Кадмус трябвало да се откаже от трона в полва на внука си и, качен на волска каручка, се отправил към Адриатическото крайбрежие. Там, в новата си родина, Кадмус бил избран от енхелейците за техен водач, сразил местните илирийци, след което и основал град Будва.
от: .rifai.ru
|
фотограф:  Natalia Rifai

Легендата е интересна, но макар и вероятно да отразява реални движения на хора от Леванта (Източното Средиземноморие) към Егейско море и оттам - до Адриатика, нито тя, нито пък историческите източници ни казват кога точно е създаден градът. В V в. пр. Хр. древногръцкият поет Софокъл е може би първият, който пише за Будва като „илирийски град”. Век по-късно той вече е добре укрепен градски център, търгуващ с гръцките колонии в Сицилия и Южна Италия. Бурният просперитет на Будва, включена в състава на илирийското царство, приключва с римо-илирйиските войни и завладяването на района от римляните в 168 г. пр. Хр. – макар и местното население да получава свобода и градовете да са освободени от данъци, за периода от втората половина на II в. пр. Хр. и пъвата половина на I в. пр. Хр. в некропола на града са открити единствено скромни задгробни дарове, което идва да покаже, че по това време градът е бил беден.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  deMiguel

Обстановката се нормализира едва след пълното сломяване на съпротивата на местните племена от вътрешността на Балканския полуостров и закрепването на властта на Римската империя в региона. След успешните кампании на Октавиан Август в Далмация и Илирия Будва излиза на историческата сцена в целия си блясък, но вече развиваща се като „укрепен град на римски жители”. Разположението й на важния военен път Виа Егнация, свързващ Драч с Византион и на границата между Източна и Западна Европа гарантирало просперитет за следващите няколко века. До разделянето на империята в 395 година. И след това Будва ще продължи да се намира на гранична зона, но вече между двете части на някога единната Римска империя. Покрайнините на Византия - нейния нов господар, се превръщат в меко казано неспокойна област, често атакувана от чужди нашественици – в края на IV в. от остготи, последвани в идното столетие от вестготи, в VII в. - от авари, за да се стигне до 841 година и завладяването на града от арабите. Император Василий I успява да ги отблъсне, но в района вече трайно са се заселили славянски племена и градът попада в територията на средновековната сръбска държава Дукля - политически и културен предшественик на днешна Черна гора.
от: fotoforge.net/
|
фотограф:  Антон Горлин

И тук вече става интересно - историята на Будва (Будин) се свързва с тази на България. Според анонимната средновековна хроника на Дукленския презвитер воюващият в Анадола византийският владетел Василий II се обръща към укрепилия се в приморските области княз Иван Владимир за създаването на анти-български съюз, насочен срещу цар Самуил. В отговор, най-вероятно в 998 год., българските войски нахлуват „в пределите на Далмация”, a владетелят на Дукля е пленен и отведен в Преспа. В него обаче се влюбва Теодора Косара – дъщерята на българския цар и Владимир е върнатат на престола в Дукля, за да управлява като български васал.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Seth Rubin

Ако обобщим накратко, ще видим, че пиша доста скучно. Или пък, че изброявам поредица от събития, без да създавам почти никаква връзка помежду им. Но ако успеете да се отърсите от горепосоченото и се съсредоточите върху фактите, то става ясно (надявам се да е така), че за първите 1500 години от своята история, Будва немалко пъти сменя своите господари. В следващите, да кажем грубо, хиляда години, ситуацията изглежда по подобен начин – византийци, сърби, босненци, венецианци, османци, французи, австрийци, руснаци се домогват, кой за кратко, кой за по-дълго, до управлението на Будва. Наистина динамична и дълга история, по време на която градът оцелял, посрещайки едни и изпращайки други стопани и приемайки техните „подаръци” – бани, църкви, укрепления, за да го видим такъв, какъвто е днес – малка перла на Адриатическо море...

Creative Commons License
Будва - част I-ва - историята by Виктор Великов is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.