Античното наследство на Турция - част III-та - храмът на Аполон в Дидима
Античното наследство на Турция - част III-та - храмът на Аполон в Дидима
20.04.2011 г.
Публикувано в Почти Полезно
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Murat Haspolat
“Нов ден – нова идея.” Кой го е казал не знам. Ако и вие не знаете – ще го припиша на себе си. Всъщност нещо чак толкова ново няма – продължавам с позабравената напоследък поредица за наследството, оставено от древните по земите на Анодола. Новото е, че ще се опитам да свържа логически настоящата публикация с предишните две, посветени на богините Артемида и Афродита, и днес ще ви разкажа за светилище, издигнато в чест на Аполон и неговата сестра-близначка Артемида. Все за богове ще кажете. Че те в Античността с друго занимавали ли са се?
 
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Murat Haspolat

За храма ме подсети, от една страна, предстоящото пътуване по егейското крайбрежие на Турция, от друга – нестихващата ми страст към опознаване на земи и народи, имали някога водеща роля за историческото развитие на света. Да, макар и да не сте чували за него, това светилище се ползвало със славата на второ най-известно след Делфийското в елинистичната епоха. Не се подлъгвайте и по информацията в пътеводителите, представящи Приене, Хиераполис и Ефес в бляскава светлина и отделящи далеч по-малко внимание на Дидима - останките на храма и днес, ако и да не спират дъха, то завладяват съзнанието.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Murat Haspolat

Само три колони изправени. Само три от общо сто и двадасет стоят непокътнати, оцелели през векове на чужди нашествия, земетресения, пожари. Колко ли малки са се чувствали хората пред високото някога близо тридесет метра светилище? Какво ли са изпитвали древните, стоейки нетърпеливо пред входа му в очакване да бъдат приети от оракула? Страх от боговете? Преклонение пред майсторството на строителя? Не зная.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Murat Haspolat

Изкачвам се по стълбите към храма и поемам между падналите блокове мрамор в търсене на отговори. Наместо решения обаче изникват нови въпроси – кой го е постоил, кога и защо, защо е трябвало да бъде толкова огромен? Че боговете са били по-едрички ми е ясно, но нали са се побирали и в по-малки храмове? Може би им е било тясно, сметнали хората и се опитали да спечелят благоразположението божие с по-обширен дом? Или пък хората са били дребнави, та издигнали храм, трети по големина в гръцкия свят, че да погалят собствено си его? Само въпроси. А въпросите не са хубаво нещо – карат те да мислиш и да се затормозяваш, заключвам аз доволно и поемам към вкъщи, пък дано намеря всичко наготово в дебелите книги.
А тук, зачитам се аз, както при повечето големи работи в миналото, всичко започва с легенда...
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Murat Haspolat

Бранх, син на Аполон или според някои – негов любовник, придобил от бога на слънцето умението да пророкува и издигнал храм в чест на баща си. Нарекли го Дидимеон – „на близнаците” – на Аполон и сестра му, богинята на лова Артемида. Според Павзаний това станало в периода преди началото на Великата гръцка колонизация (X в. пр. Хр.). Твърдението на историка обаче не се потвърждава от археологическите разкопки, според които първият строеж може да бъде датиран около два века по-късно. Демек – строен от гърци за гърци. Не че е от кой знае какво значение за туристите. Важното е друго - с годините, под управлението на Бранхите - наследници на Аполоновия близък, малкото по размери светилище се разраснало, а славата на оракула му се разпростряла из Източното Средиземноморие и Египет.
от: www.flick.com
|
фотограф:  Murat Haspolat

В този период бил построен и „свещен път”, свързващ Дидима с намиращия се на 20 км. на север град Милет. Украсен с мраморни статуи от двете си страни и с изградени магазини, бани и места за почивка на поклониците, пътят, ако беше жив, сигурно и до днес щеше да разказва за смъртните, поели по него със свити сърца и трепет в душите в търсене на отговор. И как са се чувствали при замлъкването на оракула след завладяването на храма от персийците в 494 г. пр.Хр. Или за радостта, която изпитали при идването на Александър Велики сто и шестдесет години по-късно. Все неща, които няма описани в дебелите книги...
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Murat Haspolat

Скоро след смъртта на Александър било започнато изграждането на нов храм, толкова голям и величествен, че не успели да го завършат дори и след шест века работа. Селевкт, Калигула, Адриан, Аврелиан, Диоклециан, Юлиан – това са само част от имената на владетели, опитали да се окичат със славата на строители. Някой от тах са останали в историята с всичко друго, но не и с добро име, но това е друга тема.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Murat Haspolat

Да се върна на светилището... Сто и девет метра на дължина и широко петдесет и един метра, заобиколено с два реда колони от мрамор. И понеже сухите числа не могат да дадат точна представа за мащабите на проекта, ще ви дам и пример. Според запазените документи стойността на само една колона била 40 000 драхми. А квалифициран работник получавал едва две драхми дневна заплата – простата сметка показва, че един човек трябвало да работи 20 000 дни, за да бъде издигната една колона на определеното й място. Естествено това не означава, че по всяка отделна колона работел само по един човек – според достигнали до нас писмени свидетелства в 250 г. пр. Хр. по проекта работели осем архитекта и двадесет строителни „компании”.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Murat Haspolat

И за да стане още по-ясно, ще се опитам да наглася сметките към днешните представи – ако минималната дневна работна заплата е 10 лв., то тогава една колона би струвала 200 000 лева. Може и да не изглежда чак толкова много, но това е защото горната сметка определено е грешна – в Древна Гърция в IV в. пр. Хр. един човек можел да си осигури достатъчно храна за шестнадесет дни срещу една драхма или това означава, че с дневната си заплата можел да се храни цял месец! Или са били много богати, или са го карали доста икономично. Сигурен съм, че е било второто, но за момент ми се прииска и аз да бях живял тогава...

ОТ ПОРЕДИЦАТА:
Античното наследство на Турция - част I-ва - Афродизиас
Античното наследство на Турция - част II-ра - храмът на Артемида в Ефес

Creative Commons License
Античното наследство на Турция - част III-та - храмът Аполон в Дидима by Виктор Великов is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.

КОМЕНТАРИ
за колоните
от: Нешка Костова
27.01.2012 г.
ох, завъртя ми се главата от тези сметки :) Двадесет строителни компании :)))) А колоните, освен скъпи и високи, са били и невероятно красиви. На няколко от оцелелите останки от тези колони впечатляват прекрасните фигури , издялани фино и прецизно - дантели, нежни, преплитащи се цветя,и символи , ако искате вярвайте, но ми приличат на логото на Версаче :) Или на някой друг , останал в историята освен с всичко друго, и с добро име, но това е друга тема...
Ех, как ми се иска свещеният път да беше оцелял! С мраморните колони.Прекрасно!