Кукерски фестивали - гонитба на зли духове
Кукерски фестивали - гонитба на зли духове
04.04.2011 г.
Публикувано в Почти Полезно
от: /www.journeynotebook.com
|
фотограф:  Андрей Андреев
Кукери, бабугери, станчинари, чауши, дервиши, джамалари, арапи - част от миналото на българите, което се предава от поколение на поколение, съществува в настоящето и вероятно ще пребъде. Този древен български ритуал крие дълбоко в себе си интересни факти за начина на живот и мислене на хората от време оно. Никой не знае или поне не може да каже със сигурност кога точно се е появил, но е интересен фактът, че едни от първите сведения за него са от древните земи на Персия, Шумер (Месопотамия) и Балхара (Балхика). Масово разпространено мнение до преди няколко години беше, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионициади (ритуали, посветени на бог Дионис) и са останали в наследство от нашите предци траките. В последно време има доста изследвания за връзката и приемствеността на обичая „кукерство” с прабългарите и по-точно с техния ритуал „Зурванизъм”, изпълняван във Волжска България. Смята се, че съвременният обичай „Сурва” е свързан с бог Зурван – бога на безкрайното време, съдбата и космоса (Даниел Илиев).
 
от: journeynotebook.com
|
фотограф:  Андрей Андреев

Кукерските игри имат за цел чрез специални магически танци и обреди да прогонят злите духове и нечистите сили, насадили се в природата и човека през зимата, за да се пробудят напролет чистотата и добротата и да бъде богата рeколтата. Клатушкането и подскачането на кукерите се прави, за да легне класът на нивата от натежалото жито. С шума на звънците и чановете се плашат лошите духове, а чрез търкалянето по земята те се стремят да поемат жизнената сила от майката Земя, за да бъдат здрави.
от: journeynotebook.com
|
фотограф:  Андрей Андреев

Днес кукерски игри се провеждат в периода между Месни и Сирни Заговезни в Източна България и между Коледа и Богоявление - в Западна България. Във всяко селище костюмите и маските са различни и имат отличителни и специфични особености, но посланието, което отправят е едно и също. Така например костюмите в района на Банско и Симитли са изработени от кожи с дълги косми, които са много внушителни, а кукерите там местното население нарича бабугери. Тези в района на Перник са с костюми предимно от плат, конци и прежди, цветни тъкани, а маските на главите им се изработват от птичи пера. За района на Карлово, Казанлък и Павел баня са типични конусовидните маски, а горната част на телата на играчите е обикновено гола или препасана само с колан. Изисква се голяма смелост и мъжественост да се играе без дрехи по това време на годината.
от: journeynotebook.com
|
фотограф:  Андрей Андреев

Голямо значение се отдава на маската, която отразява идеята за превъплъщението. Много от маските имат две лица – едното е добро и усмихнато, а другото е черно и зловещо – символ на доброто и злото в живота. Маските „зевала” са страшни маски с много глави или с една глава и много усти. Неизменна част от костюмите е червеният дървен фалос или пометаш – дървен прът, наподобяващ меч или сабя.
В приготовлението на костюмите и ритуалите обикновено участва цялото семейство – мъжете търсят подходящи кожи (кози, овчи, мечи и др.) за маскарадни костюми, грижат се за обработката и поддръжката им, а жените помагат в изработката на костюмите и носиите, сътворяват танци, стихове и ритуали за прогонване на злите сили, за оран и сеитба.
от: journeynotebook.com
|
фотограф:  Андрей Андреев

Всяка една група, освен че се състои от кукери, които са главни действащи лица, включва още и: музиканти, танцьори в народни носии, булка и младоженец (в по-старо време са били цар и царица), свещеник, баба, бебе, кючекчии, камила, камилар, коминочистач и др. Всеки един от тези герои има своя мисия.
Често се разиграват сценки на борба, завършваща с убийство на мечката или камилата. Това ритуално убийство е един вид магически акт, който олицетворява възкресението на доброто чрез смъртта на злото.
През последните няколко години в различни градове в България се провеждат фестивали на кукерските игри с цел популяризиране на този стар български обичай и запазване на традициите. Те имат състезателен характер и се надпреварват за изобретателност, автентичност и оригиналност. Някои от по-известните фестивали са:
от: journeynotebook.com
|
фотограф:  Андрей Андреев

31 Декември – Гоце Делчев
01 Януари – Банско
07 Януари – село Лесново, община Елин Пелин
09 Януари – Благоевград
15 Януари – Разлог и Симитли
28 Януари – Прник – международен фестивал
07 Февруари – село Орехово, Чепеларе
13 Февруари – Карлово
17 Февруари – село Житница, Пловдив
27 Февруари – село Търниче и село Тъжа, Павел баня
28 Февруари – Сливен (Стралджа)
05 Март – Ямбол (Кукерландия) и Широка Лъка (Песпонеделник)
13 Март – през нощта, село Забърдо, Чепеларе


Creative Commons License
Кукерски фестивали - гонитба на зли духове by Петя Райкова is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.