Античното наследство на Турция - част I-ва - Афродизиас
Античното наследство на Турция - част I-ва - Афродизиас
06.03.2011 г.
Публикувано в Почти Полезно
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Nejdet Düzen
Пресичайки Дарданелите и поемайки на юг по егейското крайбрежие, туристът неизменно се сблъсква с миналото. Минало на войни и мир, на радости, скърби, окъпано в нищета и богатство, и милиони човешки съдби, пленени от превратностите на историята.
 
Днес плодородни нивя се редуват с оголени хълмове, а пътят се вие, сякаш безкраен, покрай кафявите табели, означаващи местоположението на някога цветущи градове, диктували съдбините на света. Постепено забулени от прахта на забравата, днес те отново са там - гордо изправени свидетели на величието на отдавна отминали времена. Турция не е само слънце, море и пясък. Известните Троя, Пергамон и Ефес са много малко късче от богатото наследство на земи, известни сред древните гърци като „страната на изгрева”. Хети, перси, фригийци, гърци, лидийци, римляни са само част от десетките племена и народи, оставили ярки следи и превърнали Анадола в една от най-богатите археологически зони на света.

Със съдействието на фотографа Nejdet Düzen ще се опитам да представя една поредица, посветена на античното наследство на днешна Турция. Подобно на тази за Рим, тук също няма да следвам хронологията или някаква друга логична зависимост, а ще се водя от личните си предпочитания и настроения.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Nejdet Düzen

Започвам с любимия си град – Афродизиас, град посветен на Афродита, богиня на любовта, красотата и сексуалността в гръцката митология и, сигурен съм, красив почти колкото нея. Макар и основан преди около седем хиляди години, градът остава малко поселение до около II в.пр.Хр., когато започват да се секат първите монети и се появяват първите надписи, в които се споменава със сегашното си название. Преди да продължа към епохата на най-бурния му разцвет обаче, ми се иска да обърна малко внимание на неговите имена – често променяни и винаги грандомански. Според лексикона Свидас /или Суда/, от който черпим и много сведения за средновековната история на Първата българска държава, преди да бъде наречен на гръцката богиня, градът е известен като Лелегон (Градът на легендите), Мегали полис (Велик град) и Ниное, последното производно на Нинос, митичният основател на асиро-вавилонското царство и съпруг на небезизвестната Семирамида. Вярно е също така обаче, че Ниное е едно от многото имена на акадската богиня на плодородието, секса и войната Ищар, така че е много вероятно името Афродизиас да е гръцки превод на името Ниное, появило се през II в. пр. Хр., когато местната богиня започнала да се идентифицира с Афродита.

За съжаление историческите източници не дават богати сведения за развитието града до идването на римляните. След победата на Сула над понтийския цар Митридат, Афродизиас е обявен от светилище за град и получава златна корона и брадва като дарове от римския диктатор - жест, показващ важната му роля в региона. След убийството на Цезар, Афридизиас е нападнат и ограбен заради лоялността му към Октавиан Август – преследвач на убийците на Цезар. Верността му към империята обаче е оценена през 39 г. пр. Хр., когато градът спечелва своята свобода и е освободен от данъци, „подарък”, гарантирал просперитета му през следващите няколко века.

Афродизиас започва да „цъфти” и се превръща в център на културата и изкуството. Качествените находки от красив бял и сиво-син мрамор от кариера, намираща се само на няколко километра от града, привлекли множество скулптури в града, била създадена и скулптурна школа, а произведенията им стигали до домове на богати граждани в Рим и Северна Африка.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Nejdet Düzen

Значението си на важен римски, а по-късно и на византийски град, Афродизиас успява да запази до началото на VII век. Оттогава насетне, вследствие на инвазията на племена от изток, разгорелите се в империята религиозни борби и поредица от епидемии, той започва бавно да запада. Съкрушителният удар бил нанесен от опустошително земетресение, от което градът не успял да се съвземе до попадането му в границите на бейлика Айдън през XIII век.

КАКВО ДА ВИДИТЕ:
Със сигурност най-интересното преживяване за туристите е кратката разходка от паркинга до входа на обекта в ремакето на трактор. Ако оставим тази атракция настрана, която, признавам, е наистина вълнуваща и оставя незабравими спомени (някога си представях, че ще ме метнат с вила в ремарке, пълно със слама), и прекрачите в очертанията на древния град, ще се убедите, че си е заслужавало да похарчите скромната сума от осем турски лири – макар и след множество премеждия, градът е запазил очарованието си от епохата на Цицерон и Марк Антоний.

Музеят
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Nejdet Düzen

Подминете музея, намиращ се непосредствено след входа и продължете направо, оставяйки магазина за сувенири от лявата си страна. Бъдете внимателни, туристите, често бързайки, пропускат да разгледат Себастеона – едно от най-значителните археологически находки в града.

Себастеонът
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Nejdet Düzen

Той бил част от храм, посветен на императорския култ („севаст” е гръцки еквивалент на „август”) и построен в първи век от новата ера. Състои се от два паралелни 3-тажни портика с дължина от 80 метра. Всеки етаж от южния портик имал колони от трите основни ордера – първият в дорийски, вторият – в йонийски и третият – в коринтски стил. Открити са и значително количество релефи и декоративни пана, най-интересните от които включват раждането на Ерос, трите грации, Ахил, Аполон, Дионис, както и такива, изобразяващи членове на императорското семейство – Август, Германик, Гай Цезар, Клавдий, Агрипа, Нерон....

Театърът
От Себастеона поемете по прашния път, водещ наляво (юг-югозапад) и след кратко изкачване от едната ви страна ще изникне театърът с капацитет от 8000 седящи места и прилежащите му бани, а от другата – южната Агора заедно с портика на император Тиберий.

Баните на Адриан
Спуснете се надолу по хълма, за да стигнете до термите на Адриан. Комплексът се състоял от голяма централна зала, вероятно калдариум (горещо помещение), заобиколена от четири стаи – тепидариум (топло помещение), судаториум (стая за изпотяване), аподитериум (съблекалня) и фригидариум (студено помещение). Баните ще разпознаете лесно по запазените басейни и грамадните блокове от пясъчник.

Одеонът
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Sebastien Krebs

Продължете по пътеката и вдясно от вас, непосредствено до храма на Афродита, ще се открие следващата забележителност на Афродизиас – одеонът. На външен вид прилича на малък театър, но всъщност е бил използван за музикални представления (имал капацитет 1700 седящи места), както и за събрания на градския съвет. На запад от него, означена с табела, ще откриете друга сграда, построена в края на римския период и служила като резиденция на епископа на Афродизиас.

Храмът на Афродита
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Nejdet Düzen

Ето го и него – причината за красивото име на града. От храма, сторен в началото на новата ера в йонийски стил, днес за запазени 14 от общо 42-те колони (по 13 на дългите и 8 на късите страни), но дори и тези останки дават представа за изяществото на сградата, украсявала града в римско време. По-късно, в епохата на византийската власт, към нея е добавена апсида и храмът е превърнат в църква. Градът е преименуван на Ставрополис – град на кръста, действие, целящо да се изкоренят езическите вярвания в запазилия се дълго време след въвеждане на християнството в района като последна крепост на старите вярвания Афродизиас.

Стадионът
Заобиколете храма и поемете по посока на изхода около града. Ако видите карта на обекта ще разберете, че досега сте били част от обиколка по посока на часовниковата стрелка и в момента се намирате някъде около девет часа. Предлагам ви да се отклоните от основния път и да поемете по странична пътека в посока север. Тя ще ви отведе до най-добре запазения стадион в Средиземноморието. С дължината си от 282 метра, широчина от 59 метра и капацитет от 30 000 места, стадионът на Афродизиас е една наистина монументална структура. Бил използван за спортни състезания по подобие на Питийските игри в Гърция.

Тетрапилонът
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Nejdet Düzen

Най-хубавото оставихме за най-накрая – Тетрапилонът. Монументална порта, служеща някога като вход към свещените земи на храма на Афродита, се състои от четири реда на четири колони (тетра = четири, пилон = портал) в корински стил. Възстановена е през 1990 година.

ОТ ПОРЕДИЦАТА:
Античното наследство на Турция - част II-ра - храмът на Артемида в Ефес
Античното наследство на Турция - част III-та - храмът на Аполон в Дидима

Creative Commons License
Античното наследство на Турция - част I-ва - Афродизиас by Виктор Великов is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.

КОМЕНТАРИ
ekskurzia
от: Петрова
19.07.2012 г.
interesno