Велико Търново - величие в миналото и бъдеще в настоящето
Велико Търново - величие в миналото и бъдеще в настоящето
03.03.2011 г.
Публикувано в Почти Полезно
от: www.journeynotebook.com
|
фотограф:  Андрей Андреев
Трети март – дата, която всеки българин носи в сърцето си. И вероятно винаги ще бъде така. По този повод днес ще посветим статията в Магелан на най-истинския български град. Разположен в сърцето на малката ни държава, той все още напомня за славното минало, както никой друг не може. Не само заради крепостта „Царевец” и не само заради Янтра, която все още нашепва за славните битки, на които е ставала свидетел. А заради съзнанието на болярите, че те носят и до ден-днешен наследство, което трябва да бъде запазено.
 
от: andrey-andreev.com
|
фотограф:  Андрей Андреев

Сигурна съм, че първата думичка, която изниква в ума ви при споменаването на Търново, е Асеневци. Столица на Второто българско царство. Асен, Петър, Калоян. Величието на България при Иван Асен II. Царевец – крепостта, представена днес чрез уникалния спектакъл „Звук и светлина”. Всеки, който е бил свидетел на това невероятно шоу, няма как да не потръпва при спомена. Сякаш и до днес се чуват писъците на жените при превземането на крепостта и се вижда кръвта на воините, загинали там. В ушите звучи тропотът на конете на завоевателите. Хиляди легенди има за „Царевец”. Все още е запазена т.нар. „Балдуинова” кула, в която е бил затворен първият император на Латинската империя – тази на непобедимите рицари от Западна Европа, наричани „железни” заради броните си, които били сломени и за първи път познали вкуса на поражението при разгрома, нанесен им от българите (под командването на Калоян) в битката при Адрианопол през 1205г. Може би най-голямата изненада в Средновековието, завършила с пленяването на Балдуин и отвеждането му в Търново. Говори се, че жената на цар Калоян се влюбва в императора на латините и му предлага да избягат заедно. Поговорката, че зад всеки успял мъж стои по една мъдра жена, явно не важи тук. Разярен от предателството Калоян, убива Балдуин. Поне така казва историята. А легендата...Според нея Балдуин, нещастно влюбен, се хвърля от кулата, в която е затворен, в тъмните води на река Янтра.
от: www.journeynotebook.com
|
фотограф:  Андрей Андреев

Днес крепостта е отворена за посетители, има чудесни обозначителни табели до останките на всяка сграда в нея, скоро ще бъде завършена реставрацията и на двореца на българските владетели. Още на входа ще ви посрещнат актьори, пресъздаващи по много завладяващ начин историята на Асеневци. С тях можете да си направите и снимки. Входът е 6 лв, за ученици и студенти – 2 лв., а всеки четвъртък входът на всички обекти в града ( включително „Царевец” ) са безплатни.

Няма как да не споменем и църквата „Св.40 мъченици”, чиято реставрация скоро бе завършена. Сгушена в подножието на „Царевец” на брега на Янтра, църквата е построена по времето на Иван Асен II в чест на победата на българите при Клокотница, след която се сбъдва мечтата „България на три морета”. Особена почит се отдава тук на гроба на цар Калоян.
от: andrey-andreev.com
|
фотограф:  Андрей Андреев

Продължавайки от Стария град към центъра на Търново, бавно ще се пренесете от Средновековието към Възраждането. Ще се насладите на Самоводската чаршия с калдъръмените й улички и безбройните малки магазинчета и работилнички, в които и до ден-днешен се пази традицията на възрожденските занаяти. Надявам се няма да пропуснете един от най-известните образци на самоукия майстор Кольо Фичето – „Къщата с маймунката”, наречена така заради фигурата на маймуна, която украсява фасадата й.
от:
|
фотограф:  Константин Саралиев

И така, разхождайки се в града, достигнахме и до датата Трети март, която носи особен привкус за търновци. Може би поради факта, че именно тук се е състояло първото след Освобождението народно събрание. За него ще научите повече в музей „Възраждане и Учредително събрание”, чийто трети етаж изцяло пресъздава обстановката на проведените заседания, състояли се от 10.02. до 16.04.1879г. и на които е приета първата Конституция. Именно тогава Търново губи съревнованието за столица на България, спечелено от София. Само с 2 гласа преднина.
от: andrey-andreev.com
|
фотограф:  Андрей Андреев

За малко да забравя да спомена, че тук е роден и един от най-именитите и противоречиви държавници на XIX век – Стефан Стамболов. Именно неговото име носи и най-известният мост над Янтра – Стамболовият. Той е свързан и с една много романтична приказка. Говори се, че след неговото построяване една девойка, чиято любов не била споделена, се хвърлила от моста и по-точно от мястото, където върху красивите парапети, увенчани с метални топки, се намирала фаталната тринадесета топка. Тя поставила началото на редица подобни инциденти. Изводът? Не отивайте на този мост, ако сте влюбени. Но пък така ще пропуснете паметника на Асеневци, представляващ внушителна метална конструкция. Фигурите на четиримата български владетели (Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II) са изляти, яхнали конете си, образуващи кръг, в центъра на който е поставен меч, символизиращ устрема на България.
от: andrey-andreev.com
|
фотограф:  Андрей Андреев

Но, както се казва, миналото си е минало. А погледът на търновци е устремен към бъдещето. Днес старата българска столица е град, който се развива динамично, привлича активно чужди инвестиции и се грижи за съхранението на запазеното историческо наследство. Всъщност туризмът е един от водещите отрасли, поради което можете да бъдете сигурни, че тук ще ви посрещнат подобаващо. Всяка година в града се провежда и международната борса „Културен туризъм”, говореща ясно за стремежа на Търново да събере в едно бляскавото минало и обещаващото настояще, за да носи с достойнство името си. За да пребъде.

Creative Commons License
Велико Търново - величие в миналото и бъдеще в настоящето by Василиса Вълкова is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 2.5 Bulgaria License.

КОМЕНТАРИ
Къщата с маймунката
от: Сета Добарова
28.03.2012 г.
Чудесен поглед към красивия ни град.
Няма да е лошо,ако някой се сети да измие маймунката.Та тя почти не се откроява вече от стената...