Остров Родос през погледа на екскурзовода
Остров Родос през погледа на екскурзовода
06.01.2011 г.
Публикувано в Любопитно
от: http://www.flickr.com
|
фотограф:  Robin
Отново съм на Родос. И отново е много топло. Не напразно го наричат островът на слънцето, та тук има над 300 слънчеви дни годишно. А е едва 10:30ч. Стоейки на паркинга на пристанището, изваждам малък термометър от чантата – показва близо 30 градуса. С бавни крачки се запътвам към кафенето, там вече има няколко човека от групата, търсещи сянка. Другите ще дойдат до няколко минутки – в катамарана от Мармарис, с който пристигнахме, има места за над 400 човека и за пореден път разбирам, че не само българите не знаем да чакаме на опашка. Минута преди да акостираме на пристанището десетки туристи вече се тълпят пред трите врати откъм кея, надявайки се, че ще отворят именно тази, пред която стоят. Късметлиите бързо намират пътя навън, останалите ще трябва да почакат.
 
Чакаме и ние, късметлиите. Групата се събира бавно, а новодошлите бързат да отидат до тоалетната. Минали са едва десетина минути, а някои от тях вече започват да нервничат – нямало да им стигне времето, имали сме само пет часа и половина. Паля втора цигара, залъгвам се, че пушенето ме успокоява, и започвам да преговарям беседата наум. Групата е точна, мисля си, няма нерваци, а и почти всички са много любознателни. Дано съм се подготвил добре, много е унизително ако ти зададат въпрос, на който не можеш да отговориш.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  George Statis

Най-накрая всички са налице, преброил съм ги близо десет пъти. Излизаме от търговското пристанище и бавно поемаме покрай крепостните стени. Пред всяка една от портите въпросът е един и същ „Няма ли оттук да влезем?” и всички са готови да пресекат улицата. Невъзмутимо продължавам напред, палейки още една цигара и за пореден път обяснявам колко време остава до Родоския колос (или по-скоро до мястото, където предполагаме, че бил издигнат). Признавам не е лесно – става все по-топло, а средната възраст на групата минава 60-те (благодарение на мен и факта, че само преди година превалих четвърт век не е и по-висока).
Намирам сянка в подножието на арабската кула. Групата ме наобикаля в полукръг, подвиквам им да се приближат и започвам беседата.
от: www.photodom.com
|
фотограф:  Ralina Matilainen

Отнема ми около 30 минути. Дали не я съкратих, хареса ли им, питам се. Знам, че мога повече, но ми е трудно да говоря, когато ме гледат втренчето от метър разстояние. По-късно разбирам, че за някои дори съм бил много подробен. Разни хора, разни идеали - Алеко го е казал, макар и не точно жаждата за историческо познание да е имал предвид. Други проблеми са били на дневен ред тогава.
За нас (най-накрая) предстои да видим Колосът. Влизаме през Оръжейната порта и само след няма и минутка се изнизваме от чертите на стария град през портата на Свободата. Продължаваме да се движим покрай морето, остават само 3-4 минути. И когато пристигаме се оказва, че всички са разочаровани – виждали били вече снимките на двете колони с еленчета върху тях. Заемам се да успокоя страстите и недоволните възгласи бързо затихват, все пак никой не иска да си губи времето на слънце – на малкото площадче сянка няма. Заемам се с нова беседа – за Колоса, този път ще гледам да съм максимално кратък.
от: pbase.com
|
фотограф:  Werner Consten

Когато приключвам, усещам всеобщо облекчение сред групата. Всички бързат да се скрият на сянка и предложението ми да разгледат евангелската църква идва точно навреме. Давам 20 минути за „програма по интереси” и свободно време и сядам на фонтана за поредната цигара.

След няма и 15-тина минутки всички са на линия. Поемаме към чертите на Стария град, там поне е прохладно. Този път се движим от другата страна на улицата – минаваме покрай пощата, пристанищните власти и съда, за да стигнем до новия пазар. Оттам до крепостната стена и вече познатата порта на Свободата има само няколкостотин метра. Вътре сме. Всички се възхищават на добре наредениете камъчета по улиците, чувството да ходиш по тях е наистина приятно.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Christopher Anagnostopoulos

Завиваме надясто по Ипотон – рицарската улица. Добре, че беседата за нея изнесох по-рано, още при арабската кула – тук има толкова много народ, че не мога да чуя и собствените си мисли. Поемаме бавно нагоре, пробивайки си път сред гръцки, турски, американски, румънски, шведски и какви ли не още туристически групи. Църквата на Свети Йоан и Рицарската болница остават зад нас и скоро сме пред двореца на Великия магистър. Вътре никой не иска да влезе, магазините за сувенири са далеч по привлекателни, а не им се седи в тази блъсканица. Упътвам ги и заедно слизаме надолу. Имат над два часа свободно време за разходки из малките тесни улички.... Аз отивам за гироси и кафе.

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Остров Родос - какво да видите

Creative Commons License
Остров Родос през погледа на екскурзовода by Виктор Великов is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.

КОМЕНТАРИ
:)
от: Нешка Костова
27.01.2012 г.
Любимата ми магеланска статия!:)Обожавам я!