Ефес през погледа на екскурзовода
Ефес през погледа на екскурзовода
26.01.2012 г.
Публикувано в Любопитно
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Nejdet Düzen
В Кушадасъ всичко е спокойно. Шест сутринта е – крайбрежният булевард още спи, обезпокояван единствено от доставчиците на хляб по хотелите и двама мъже на средна възраст, загряващи на спортната площадка до яхтеното пристинище.
 
И тримата се наслаждаваме на тихото утро, което след по-малко от час от идилия ще бъде превърнато почти неусетно в хаос – какофония, създадена от глъчката на хиляди туристи, примесена с подканящите ги на безброй езици викове на екскурзоводите и надутите клаксони на изнервените от чакане шофьори. Истински Вавилон и драма, в чието следващо действие неволно трябваше да заема мястото на главния герой.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Mauro Scozzi

А той – той сигурно се бе изгубил някъде в превода. И наместо суфльор трябваше да вляза в роля, подготовката за която ме остави буден цяла нощ – кой би предположил, че за Ефес екскурзовод на български не ще се намери? Не и аз, но станалото – станало. Сега оставаше да седя, да пуша, да чакам градът да навлезе в обичайния си ритъм.
Стори ми се, че всичко стана доста бързо, макар и днес, осланяйки се на дистанцията на времето, да осъзнавам, че на верандата пред хотела съм прекарал повече от час. Първо видях появилите се на хоризонта круизни кораби, които след миг вече се намираха на пристинището и бълваха стотици туристи. После препълнените автобуси - всичките бели, жужащи нагоре по хълма, устремени в една посока – Ефес.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Nejdet Düzen

Дойде и нашият ред – група от 40-тина човека, предвождана от „гипсиран” екскурзовод. В автобуса ме очакваше Енгин – мъжът, който трябваше да гарантира за мен пред властите. В Турция за упражняването на тази професия - екскурзоводската, е необходим ценз, а на нарушителите никак не се гледа с добро око. Бързо запознанство, размяна на така характерните за занаята любезности и потеглихме. Първо към мястото, където според католическата църква, макар и да не се е произнесла официално, Богородица прекарала последните си дни под грижите на Св. Йоан Богослов. Намира се сред благоустроен парк над град Селчук и само на няколко километра от Кушадасъ. Толкова кратко бе пътуването, че нямаше никакво време да се замислям дори какво говоря – в такива „екстремни” ситуации, включа ли микрофона, някак си всичко се нарежда. Или поне така ми се иска да мисля...
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Mehmet Başer

Горе, на „къщата на Дева Мария”, е наистина приятно, макар и често претъпкано с народ. Може би това наистина е свято място. Толкова много се различава от всичко наоколо, че и тогава, а и при по-сетнешните си посещения съм готов да повярвам на легендата за големия пожар, която сам разказвам - преди няколко години буен огън унищожил всичко в подножието на планината и единствено домът й бил пощаден. Дали е вярно или пък по-скоро е плод на Провидението, чиста случайност или може би - спасена благодарение усилията на живеещите тук монаси? Не мога да кажа. Но местните, почитащи Мериемана като майка на един от Пророците, и дума не дават да стане за човешка намеса...
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Fernando Vidal

Разгледали я и наляли си вече вода от извора с трите чучура, едни бързаха да ме нахокат, други пък туристи, застанали по-встрани, се възмущаваха полугласно на лъжите ми - всички твърдейки, че Успение Богородично в Йерусалим ще да е било според преданията църковни.
Сякаш хиляда години назад във времето съм се върнал, преди Схизмата още. Че две са Църквите вече, че всяка свой „copyright” има над вярата хорска, аз обяснявам. Но кой ли ме слуша? Спорът е важен! Нали в него, казва Сократ, се раждала истината...
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Nejdet Düzen

Вглъбен в мисли за античната филофия и диалектика, поемам начело на групата към Ефес. А при входа му откъм горната порта – същински Термополи! Народ, та му се не види края. И ред няма, всички се блъскат в една посока – гишетата за чекиране на билети.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Nejdet Düzen

Да влезем ни отнема повече от двайсет минути, да се съберем пред булевтериона на държавната агора /в Ефес има още една – търговска/ – поне още десет. Половин час и нищо работа. А е жега... Старая се да говоря бързо. И високо. Второто е особено важно –всички останали екскурзоводи се опитват да ме надвикат, всеки на своя си език.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Nejdet Düzen

Тирания, демокрация, елинизъм, империя...всяка със своите представителни сгради. Немалко е видял Ефес, а ние нямаме време и за кратък разказ. Вървим все надолу - покрай фонтани, храмове и римски бани, за да стигнем до сгради, използвани за по-лични нужди и предизвикващи значителен интерес сред туристите – градските тоалетни /със затопляните от робите седалки за господарите им и сцената, от която се носела тиха, отпускаща музика/ и бордея. А до него и „визитката” на Ефес – библиотеката на Целз.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Nejdet Düzen

Казват, че между нея и публичния дом имало таен проход... Винаги и на почти всички (доколкото долавям от смеха и „палавите” коментари) това се струва изключително забавно. А е всъщност драматично – ами ако наистина „бях до библиотеката” е имало някога двояк смисъл, то нима тогава най-големите мъдреци градски били с понижено либидо?
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Nejdet Düzen

Време за отговор няма – бързаме. Преваля един часа и групата става нетърпелива. За разглеждане на най-големия запазен театър на територията на антична Йония желание изявяват само няколко човека. Аз, ща не ща, трябва да отида с тях – нали съм уж екскурзовод. За другата, по-голяма част от групата, остава да търси сянка наоколо и да се надява, че няма да се бавим много - по програма предстои да видим храма на Артемида!

Криейтив Комънс договор
Произведението Ефес през погледа на екскурзовода създадено от Виктор Великов ползва Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално 2.5 България договор.

КОМЕНТАРИ
e bravo :)
от: sheri
26.01.2012 г.
chedesno napisano, pak i zadachata ti ne e bila da vodish grupata v Efes kato gid :)) spomniam si kak az prevejdah i mi se karaha da vikam po-visoko :))))
отговор на Шери - Пипири
от: Виктор
26.01.2012 г.
сещай се аз колко съм добър с турския, че да превеждам; пък и колко може да чуя някой, който се опитва да ми каже нещо... но му хванах цаката - на Ефес следобяд се ходи - хем по-хладно, хем винаги екскурзовод си има
ЕфеСос
от: Нешка Костова
27.01.2012 г.
хах хаах, наистина ли така мина, едни те хокат, други се възмущават, а ти поемаш, вглъбен в мисли за античната философия и диалектика :))Чудно място е това, на времето посетих Егейска Турция именно заради Ефес:), по-късно се влюбих в Троя (статия кога ще има?) , и още страдам заради Родос.. ...