Забележителностите на Рим - част IV - Пантеонът
Забележителностите на Рим - част IV - Пантеонът
14.07.2011 г.
Публикувано в Любопитно
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Pyno Moscato
Пантеонът бил построен от Марк Випсаний Агрипа, римски консул, пълководец, приближен на император Август и негов зет. Издигнали го за две години - между 27 и 25 г. пр. Хр., в чест на победата над египетската царица Клеопатра и нейния любим Марк Антоний в битката при Акциум от втори септември 31 год. пр. Хр. Силно пострадал в големия пожар от 80 год. – травертинът, който широко се използвал в по-ранните римски сгради се напуквал лесно от огън. С възстановяването му се заел император Домициан, но сградата изгоряла отново в 110 год., ударена от мълния.
 
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Martino

Седем години по-късно Адриан, осиновен син и наследник на Траян, заел престола в Рим. Той бил страстен почитател на гръцката култура, толкова голям, че подигравателно го наричали „гърчето”. Обичал да пътува, интересувал се от литература, музика, архитектура. Около 120 год. императорът започнал проектирането на Пантеон, напомнящ на гръцките храмове и далеч по-сложен от всичко, което римските граждани били виждали дотогава. Но според друга, по-нова теория, строежът започнал Аполодор от Дамаск още по времето на предходния владетел Траян, затова и всички заслуги трябва да бъдат приписани на бащата наместо на сина.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  George Reader

След завършването му, за около два века служел като светилище на всички богове. В 346 год. обаче бил издаден едикт за закриване на езическите храмове, а десет години по-късно властите въвели смъртно назакание за жертвоприношения. Християнството бавно, но сигурно измествало езичеството и съвсем скоро щяло да се превърне в единствена и задължителна религия за всички поданици в империята. Така Пантеонът временно бил изоставен – до 408 год., от която насетне бил използван като светска сграда. След още две столетия, в 609 год., император Фока го предоставил на папа Бонифаций IV, който пък го осветил като християнска църква, действаща и до днес. Това е първият езически храм в Рим, който бил християнизиран, макар и тази практика да била широко разпространена в източната част на империята още от IV век. Новата църква посветили на “Св. Дева Мария и Св. Мъченици” и в нея са погребани двама италиански крале – първият владетел на обединена Италия Виктор Емануил II и наследникът му Умберто I заедно със съпругата си Маргарита Савойска.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Gaston Batistini

Наистина забележително дълга история – устоял на опустошителното действие на природните стихии и войните, днес Пантеонът е най-старата сграда в Рим. И може би най-добре запазената постройка на тази възраст в света.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Giuseppe Naccarati

Читалнята в Британския музей, ротондата „Томас Джеферсън” в университета на Вирджиния и тази на моста в Малта, Пантеонът в Париж, Юридическата библиотека в Колумбийския университет, Държавната библиотека на Виктория в Мелбърн, Австралия, куполната мраморна зала на двореца Сансуси в Потсдам – всички те са повлияни от неговия дизайн. Ако стоите пред Пантеона на площад „Ротонда” може и да не ви направи кой знае какво впечатление. Прилича по-скоро на бъчва с купол. Но преминете ли през 20-тонните му бронзови врати, предизвиканото от неугледната му външност тягостно чувство изчезва за миг. Ще попаднете в цилиндър, изпълнен с простор и хармония, позволяващи и на най-големия лаик да разбере защо Микеланджело смятал, че има „ангелски, а не човешки дизайн”.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Piotr Jaczewski

Размерите са изумителни – с диаметър на купола от 43, 3 метра, Пантеонът е световен първенец до построяването на проектираната от Брунелески катедралата във Флоренция в 1420 – 1436 год.
Как обаче са успели да го построят с примитивната техника, която била на разположение в онези времена? Този въпрос е тормизил не една и две умни глави през вековете. А най-честият отговор бил, че Пантеонът се ползва с божествена защита. Оказва се, че той е и най-верният – римляните наистина били богове в строителството. А разчитали и на добра памет – избирали само най-успешните и доказани във времето строителни техники.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Joseph Molinari

Инжинерите започнали с разчистване на работната площадка и полагане на основите. Те изкопали кръгъл окоп с ширина от 268 м. и дълбочина от 4.5 м. за основи на ротондата и правоъгълни изкопи за пронаоса и съединителя. Напластявали ги с поцуоланов цимент - мощен цимент, който открили, че могат да направят чрез смилане заедно на вар и вулканични продукти, открити в Поцуоли, Италия. Въпреки че римляните строили бетонни сгради от около 200 год., работата по Пантеона е трудна – в непосредствена близост се намирали сгради, които ограничавали работното просранство. Но най-големият проблем, стоящ пред тях, бил, че трябвало да строят върху нестабилна блатиста местност.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Omar Kalifornia

Ако една част от храма улегнела малко по-бързо и по-ниско от съседна секция, то създадените сили на огъване биха напукали бетона. Решението пред днешните инжинери е забиването на колони през глината до достигането на твърда основа. Римляните избрали различен подход – изкопали втори пръстовиден окоп около първия, за да дадат на глината по-голяма площ за подкрепа на структурата.
Около 20 год. пр. Хр. Витрувий, известен римски архитект, записва процедурата на градеж, използвана по негово време, вероятно следвана и от строителите на Пантеона. Древните получавали хоросан като смесвали мокра вар и вулканична пепел и добавайки много малко вода, така че да има почи сух състав. Сместа е отнасяна в кошници до работната площадка, където е изсипвана и набивана върху предварително подготвен слой от каменни парчета. Трамбоването споявало хоросана, премахвало излишната вода и стимулирало свързването.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Joost N.

Огромното тегло от 4535 метрични тона на купола почивало върху пръстовидна стена (римляните така и не открили как да поставят купол върху правоъгълна основа) с дебелина от над 6 метра, висока 31,7 метра. За да облекчат товара, римляните изградили множество тухлени арки, които може да зебележите от външната й страна. Същата роля играят и осемте големи ниши, разположени равномерно по вътрешния периметър на ротондата. Други, по-малки кухини и ниши били изградени по цялата стена - с тях намалявали както теглото на стената, така и строителните материали. Трябвало да бъде олекотен и куполът. Той бил построен на изтъняващи стъпки с дебелина от 5,9 метра в основата до 1,5 метра около отвора на върха. Римляните използвали и по-тежки материали, предимно базалт, в долната част и по-леки – пемза, в горните части. Куполът завърша с отвор с диаметър от 8,2 метра в най-високата част. Окото, както го наричат, действа като уплътнителен пръстен и е единствен източник на светлина в сградата.
от: www.flickr.com
|
фотограф:  Giorgos Vintzileos

Днес куполът и стените са напукани, но Пантеонът стои почти непокътнат и сякаш напук на гравитацията и времето. Изграден с неподходящи ръчни инструменти, опасни подемни машини и без подсилващи стоманени пръти, вече близо 2000 години удивлява и предизвиква. Най-стар, най-голям, ненадминат. А и такъв ще си остане – кой ли ще посмее да построи такова чудо от неармиран бетон. Може би е бил прав Микеланджело, твърдейки, че това е работа на ангелите, не на хората.

ОТ ПОРЕДИЦАТА:
Забележителностите на Рим - част I-ва - Колизеумът
Забележителностите на Рим - част II-ра - Фонтанът ди Треви
Забележителностите на Рим - част III-та - Испанските стълби

Creative Commons License
Забележителностите на Рим - част IV - Пантеонът by Виктор Великов is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.

Публикувана в Туристическа Агенция Компас

Ако искате тук да видите и Вашата страница, изпратете ни линк на info@magelan.bg с публикуван наш текст и ние ще поставим подобна връзка към Вас!